Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения „Зад завесите“:
- на соца;
- на прехода;
- на демокрацията;
- на „Големия брат“...
Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение „Десет малки негърчета“. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот.
В него:
- мафията се настани на жълтите павета;
- сутеньорите свалиха превръзката от очите на Темида;
- гангстерската война се премести от улицата по коридорите на властта;
- започна третият етап на криминалния преход.
А постоянен си остава само големият грабеж.
В негово име беше пожертвано всичко:
- идеали;
- независимост;
- благодарност;
- почтеност.
Затова никак няма да се изненадам, ако отново се озовем на грешната страна на историята.