Лого
(Празна) Количка  
Няма продукти в количката.
Антибиотиците губят битката с бактериите

Антибиотиците губят битката с бактериите


Над 1,5 млрд. евро годишно се харчат допълнително в Европа заради резистентни микроорганизми. 

Почти 2.5 хил тона антибиотици изпива човечеството всяка година, за да се спаси от инфекциозните заболявания, сочи тъжната статистика. Но вместо да се предпази, задейства обратния механизъм, при който в сила е правилото "колкото повече ги употребяваме, толкова повече ги губим".

"Смъртта" на антибиотиците официално е на дневен ред, откакто темата се превърна в приоритет за европейските институции, при това съизмерима по важност с климатичните промени и тероризма. Опасните микроорганизми, виновни за различните инфекции, стават все по-устойчиви на лечение, а болестите - по-трудни за овладяване, което убива не малко хора по света. Проблемът не е от вчера, но за осма поредна година му бе обърнато внимание от европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андрукатис, който даде старт на информационна кампания по темата в Брюксел. На 18 ноември всички държави-членки ще отбележат Европейския ден за правилна употреба на антибиотици, но за първи път проблемът ще бъде дискутиран в продължение на седмица.

"Инфекциите, причинени от резистентни бактерии, убиват 25 000 души годишно само в Европа и водят до 1,5 млрд. евро загуби не само за здравеопазването, но и за производствения сектор. Хората страдат, хората умират, а сме неспособни да ги излекуваме, защото някои антибиотици вече не действат", коментира комисарят.

Бактериите стават резистентни главно заради прекалената и безразборна употреба на антибиотици в цяла Европа. При това не само в болниците и лекарските кабинети, но и в животновъдството. В храната и водата на пилета, прасета и крави често се добавят антибиотици, за да се увеличи продукцията от месо и мляко, но в някои държави-членки процесът е неконтролиран. Затова и основното послание на тазгодишната информационна кампания е да се внимава кога и как се приемат лекарствата.


"Хората твърде често си поставят сами диагнози, допитват се до "чичко Гугъл", вместо до личния си лекар, и масово пазаруват лекарства по интернет", посочват проблемите здравни експерти.

В това отношение България не прави изключение, защото антибиотиците у нас редовно се изписват като част от профилактиката на заболяванията (особено при деца, за да се предотвратят усложнения), а освен това се продават съвсем свободно, без рецепта в аптеките. Терапиите се прекъсват твърде рано или се пият съвсем неподходящи хапчета, защото лекуващият лекар не е направил антибиограма, за да назначи точното лечение. В резултат се увеличава и броят на хората, които продължават да страдат и след втория курс с антибиотик.

Средно количество антибиотици, предписвани на 1000 души население дневно.

Източник: Европейски център за контрол на заболяванията (ECDC)

В този контекст Европейската комисия поставя акцент върху най-полезните факти по темата:
1. антибиотиците не лекуват инфекциозни заболявания, като грип. Да, птичият е особено неприятен, но няма да ни убие!
2. курсът на терапия не бива да се прекъсва, дори да се почувстваме по-добре. В противен случай, вместо да умрат, бактериите "запаметяват" своите нападатели и стават резистентни. След това се разпространяват като такива и всеки, който се зарази с тях, няма шанс да се излекува със същия антибиотик.
3. хапчетата не са за споделяне, даже и с членове на семейството. Дали същата терапия ще е подходяща за семейната ни половинка, например, може да установи само антибиограма. В противен случай бактериите няма да се повлияят, но ще се "запознаят" с новия си нападател и ще развият същата резистентност, като описаната в точка 2.
4. винаги мийте ръцете си, за да предотвратите инфекция. Профилактиката всъщност е най-добрата превенция в случая.

Уви, негативните процеси на този етап не могат да бъдат спрени, защото бактериите вече "познават" почти всички свои врагове. Гонореята, например, в момента е силно резистентна, защото хората се срамуват да ходят на доктор, откриват симптомите си в търсачката Google, предписват си сами лечение (в повечето случаи неправилно) и си купуват лекарствата "на черно". Така разпространяват устойчиви бактерии, срещу които дори болниците са безсилни. Цялостното лечение на пациент с ешерихия коли в европейско инфекциозно отделение, например, струва около 10.4 хил. евро, но ако става дума за резистентни микроорганизми, терапията се оскъпява с още 6 хил. евро. И пак няма гаранции, че ще бъде успешна.

Ситуацията изглежда напълно безнадеждна, защото през последните 30 години не се е появил нито един нов медикамент за борба с инфекциите. Последният антибиотик в историята е синтезиран през 1987 г. и оттогава устойчивостта на бактериите непрекъснато се увеличава. Фармацевтичните фирми нямат интерес да инвестират в разработването на антибиотици, защото трябва да вложат много пари в продукт, чиято употреба ще бъде умишлено ограничавана в бъдеще (за да не се изгради резистентност и към тях). Европейската комисия подготвя специални мерки, включително и финансови, с които да стимулира индустрията да възобнови клиничните проучвания в тази област. Но дори те да стартират днес, ще бъдат нужни години преди крайният продукт да се появи на пазара.
Проблемът е, че "смъртта" на днешните антибиотици обрича и много други медицински дейности, считани за революционни. Такива са, например, всички операции и интервенции в областта на микрохирургията, които са немислими без антимикробна терапия. Под въпрос ще бъдат също цезаровото сечение и трансплантациите, заедно с всички процедури, при които съществува риск от инфекции.

"Това може да ни върне в годините преди появата на пеницилина, а това е доста страшно на фона на съвременните епидемии и растяща заболеваемост", коментира генералният директор в областта на здравеопазването и безопасността на храните Ксавие Моне.
Според най-песимистичните прогнози, ако броят на резистентните бактерии продължи да се увеличава и достигне ръст от 40% за следващите 35 години, през 2050 г. около 10 млн. души по света ще умират годишно от болести, които не могат да бъдат излекувани. За сравнение, злокачествените заболявания сега убиват над 8 млн. души в глобален план с тенденция бройката да намалява.

Източник: http://clubz.bg