Второ преработено луксозно, двуезично, българо-английско издание
За мнозина историята е преди всичко поредица от факти и събития в миналото, чието изследване я превръща в точна, обективна наука.
За други пък е точно обратното - практическата невъзможност да се фиксира под формата на отделни факти всичко, случило се в миналото, води до техния субективен подбор и спекулативна интерпретация, което поставя историята извън полето на научното познание и прави заниманията с нея твърде съмнителни. Справедливостта изисква да признаем, че и едните и другите имат донякъде право. Такава е самата природа на историята - противоречива като същността на човека, който всъщност я създава.
Настоящото издание „1000 причини да се гордеем, че сме българи" обаче е прекрасна илюстрация за безспорната необходимост от познаване на миналото. То е плод на колективното усилие на значителна част от професионалната историческа колегия в страната, тъй като включените в него факти и събития са подбрани от работещите в българските музеи специалисти. Благодарение на тях любопитният читател ще открие, че земите на днешна България пазят следите на едно хилядолетно човешко присъствие, че в отделни периоди от развитието си тя е играла водеща политическа и културна роля в Европа, а предците ни са имали участие в някои от най-съдбовните за стария континент и света събития.
Коректността изисква да признаем, че селекцията при оформянето на съдържанието действително е субективна. Обединяващият принцип, въз основа на който тя е извършена, е заявен директно в самото заглавие в самото заглавие на тази своеобразна енциклопедия и съставителите й са се придържали стриктно към него. Ето защо любителите на жълтото, на пикантното, на скандалното може би ще останат разочаровани, ако тя попадне в ръцете им. В този смисъл те имат пълното основание да възразят, че със същия успех биха могли да бъдат подбрани например „1000 причини да се гордеем, че сме българи". Българската история, подобно на всички други истории, изобилства с факти и събития от такъв характер и ако някой вижда смисъл в тяхното систематизиране може успешно да го направи.
В края на краищата трябва да осъзнаем едно - времето на абсолютните истини безвъзвратно отмина. Заедно с тях отмря и митът за "историческата истина", който дълго време монополизираще възможните гледни точки към миналото, превръщайки десетилетия наред усилията за неговото изучаване в безплодни начинания, наподобяващи търсенето на философския камък в средновековната алхимия.
Амбицията на хората, създали „1000 причини да се гордеем, че сме българи", е преди всичко да предложат на днешното ни общество такава гледна точка към българската история, която без да създава фалшиво самочувствие, убедително доказва, че не сме по-различни от другите нации, че ако съумеем да дадем простор и свобода пред таланта на сегашните поколения българи, ще се впишем по равностоен и хармоничен начин в пъстрата палитра на съвременния модерен свят.
Мисля, че това е гражданска и професионална амбиция, достойна за уважение. Надявам се добронамереният читател сам да се убеди в това.
д-р Георги Вълчев
