Антибиотиците губят битката с бактериите

Антибиотична резистентност: защо антибиотиците губят битката с бактериите

Над 1,5 млрд. евро годишно се харчат допълнително в Европа заради резистентни микроорганизми.

Почти 2,5 хил. тона антибиотици се приемат всяка година, за да се овладеят инфекциозните заболявания. Вместо да се предпази, човечеството задейства обратен механизъм, при който важи правилото „колкото повече ги употребяваме, толкова повече ги губим“.

„Смъртта“ на антибиотиците като европейски приоритет

Темата за антибиотичната резистентност е на дневен ред, откакто се превърна в приоритет за европейските институции, съизмерим по важност с климатичните промени и тероризма. Опасните микроорганизми, причиняващи инфекции, стават все по-устойчиви на лечение, а болестите – по-трудни за овладяване, което води до смъртни случаи по света.

За осма поредна година европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андрукатис даде старт на информационна кампания по темата в Брюксел. На 18 ноември държавите членки отбелязват Европейския ден за правилна употреба на антибиотици, като за първи път проблемът се дискутира в рамките на цяла седмица.

Цената на резистентните бактерии: човешки и икономически загуби

„Инфекциите, причинени от резистентни бактерии, убиват 25 000 души годишно само в Европа и водят до 1,5 млрд. евро загуби не само за здравеопазването, но и за производствения сектор. Хората страдат, хората умират, а сме неспособни да ги излекуваме, защото някои антибиотици вече не действат“, коментира комисарят.

Как се стига до резистентност: прекомерна и безразборна употреба

Бактериите стават резистентни главно заради прекалената и безразборна употреба на антибиотици в Европа. Това не се случва само в болниците и лекарските кабинети, но и в животновъдството. В храната и водата на пилета, прасета и крави често се добавят антибиотици с цел по-висока продукция от месо и мляко, а в някои държави членки процесът остава неконтролиран. Затова и основното послание на кампанията е да се внимава кога и как се приемат лекарствата.

Здравни експерти посочват и друг проблем: „Хората твърде често си поставят сами диагнози, допитват се до „чичко Гугъл“, вместо до личния си лекар, и масово пазаруват лекарства по интернет“.

България и антибиотиците: рискови практики

В България антибиотиците редовно се изписват като част от профилактиката на заболяванията, особено при деца, за да се предотвратят усложнения. Освен това се продават и без рецепта. Терапиите често се прекъсват твърде рано или се приемат неподходящи лекарства, когато не е направена антибиограма за назначаване на точно лечение. В резултат на това нараства броят на хората, които продължават да страдат и след втори курс с антибиотик.

Средно количество антибиотици, предписвани на 1000 души население дневно.

Източник: Европейски център за контрол на заболяванията (ECDC)

Най-важните правила за правилна употреба на антибиотици

В този контекст Европейската комисия поставя акцент върху ключови факти по темата:

Антибиотиците не лекуват заболявания като грип.
Курсът на терапия не бива да се прекъсва, дори да се почувстваме по-добре.
Антибиотиците не са за споделяне, включително с членове на семейството.
Мийте ръцете си, за да предотвратите инфекция, защото профилактиката е най-добрата превенция.

Когато лечението става все по-трудно и все по-скъпо

Негативните процеси на този етап не могат да бъдат спрени, защото бактериите вече „познават“ почти всички свои врагове. Гонореята, например, в момента е силно резистентна, защото част от хората се срамуват да ходят на лекар, откриват симптомите си в търсачката Google, предписват си сами лечение и купуват лекарства „на черно“. Така се разпространяват устойчиви бактерии, срещу които дори болниците са безсилни.

Цялостното лечение на пациент с ешерихия коли в европейско инфекциозно отделение струва около 10,4 хил. евро, но при резистентни микроорганизми терапията се оскъпява с още 6 хил. евро, без гаранция за успех.

Липса на нови антибиотици и риск за съвременната медицина

Ситуацията изглежда тревожна и заради факта, че през последните 30 години не се е появил нито един нов медикамент за борба с инфекциите. Последният антибиотик е синтезиран през 1987 г., а устойчивостта на бактериите оттогава непрекъснато нараства. Фармацевтичните фирми нямат интерес да инвестират в разработването на антибиотици, защото това изисква значителни средства за продукт, чиято употреба в бъдеще ще бъде умишлено ограничавана, за да не се изгради резистентност и към него.

Европейската комисия подготвя специални мерки, включително финансови, за да стимулира индустрията да възобнови клиничните проучвания в тази област. Но дори те да стартират днес, ще са нужни години, преди крайният продукт да се появи на пазара.

Проблемът е, че „смъртта“ на днешните антибиотици застрашава и други медицински дейности, считани за революционни, включително операции и интервенции в областта на микрохирургията. Под въпрос остават и цезаровото сечение, трансплантациите и други процедури, при които съществува риск от инфекции.

Прогнози: какво може да се случи до 2050 г.

„Това може да ни върне в годините преди появата на пеницилина, а това е доста страшно на фона на съвременните епидемии и растяща заболеваемост“, коментира генералният директор в областта на здравеопазването и безопасността на храните Ксавие Моне.

Според най-песимистичните прогнози, ако броят на резистентните бактерии продължи да се увеличава и достигне ръст от 40% за следващите 35 години, през 2050 г. около 10 млн. души по света ще умират годишно от болести, които не могат да бъдат излекувани. За сравнение, злокачествените заболявания сега убиват над 8 млн. души в глобален план, с тенденция бройката да намалява.

Източник: http://clubz.bg